Фрагмент от пресен сън: Говоря си с някой, слушам оплакванията му. Както го слушам, от време на време върху образа му се наслагва образът на друг човек, който ми е доста непоносим. Все едно гледаш телевизия и каналът периодично превключва на друг, после се връща обратно. Доста хлъзгав разговор. По едно време към нас се приближават две човешки същества, които аз веднага разпознавам като фалшиви. Това не са хора, казвам. Ставам, хващам главите на двете същества и ги удрям с всичка сила една в друга. Те се пръсват като яйца, някаква течност се излива, а аз хвърлям победоносно кухите черупки на земята. Сега няма вече от какво да се боиш – казвам на себеседника ми – няма начин някой да ти се меси отново в идентичността и да те подменя.