Този път не е сън. Този път е едно внезапно разбуждане, когато току-що съм се отнесла в някакви тънки слоеве на съня. Й. идва в леглото и ми дръпва ръката, прекалено силно за някой, който още нито спи, нито е буден. И изведнъж съм убедена, че съм насекомо, чувствам се като бръмбар, подръпван по едно от крачката, почти до откъсване. Започвам трескаво да говоря за себе си – аз-насекомото. Сега съм съвсем будна и ми се струва, че съм открила как на Кафка му е дошло онова първо изречение от „Преображението“.