Petja Heinrich

Медът от градски пчели често бил по-добър от този на селските пчели, защото в градовете пчелите намирали по-голямо разнообразие на цветя. Извън градовете пчелите често срещали монокултури и поемали от цветовете и отрови от изкуственото наторяване.

Средновековният поет Освалд фон Волкенщайн имал паднал клепач и подута долна устна. Освен това бил дребен на ръст и люлеел отпред доволен корем. Неговите песни, волни и красиви, запълниха съботата ми. Не, дори повече  — отвориха вселена, стопиха няколкоседмичния лед навън и довяха усещане за пролет.

И после мислих за усещането да живееш в свят без лесен достъп до музика. Струва ми се непоносимо. Без литература може —  тя така или иначе струи и се разлиства в ума ми. Може би и без визуално изкуство може — все пак окото открива гледки, някакъв вид заместител. А без музика? Или може би тогава човек развива фино усещане за околните звукове. Филтрира музика. Така ще да е. За Средновековието си мисля. И какво очакване да дойде скитащият поет и да пее. И може би го слушаш с цялото внимание на света. Запомняш песента. Вечерта в тъмнината си я тананикаш и я носиш на езика си като богатство. Всяка дума е жълтица, въртиш я и й се дивиш, после я прибираш под езика. Подреждаш монета до монета и търсиш прилики — усещаш вкуса на римата и поставяш жълтица върху жълтица с подобна форма. По блясъка прокарваш мелодията. Ритъма го диктува сърцето или скърцащият ветропоказател. Врязваш песента в паметта си. И ако успееш да я съживиш, аз днес ще я чуя.

Ето я пчелата.