Днес точно в 4:55 един кос, кацнал ми над главата на покрива, изпия сложни арии за добро утро. Разбира се, че беше още тъмно като въглен навън. И си помислих в просъница как и Далай Лама беше казал, че става сутрин по това време, медитира до ранни зори и после се отдава на заниманията на един типичен Далай Лама. Вечер си ляга преди залез, към 7, без вечеря, по същото време същият кос довечера ще пее за лека нощ, обръщайки се последователно във всички посоки на света. Както се унасях в сутрешния сън, вътре върху клепачите ми се проежектираха мастилени плетеници от увивни растения, листа и цветове върху светещ фон и докато се чудех на кое листно разклонение е седнал Буда, моят безпощадно прагматичен, по човешки примитивен сън ме зави в пашкула си. 🙂 Приказка за добро утро.