Това знаете ли го – Платон пише, че веднъж Талес, както се разхождал, унесен в мислите си, паднал в кладенец. Покрай кладенеца минала тракийска девойка и му казала: „Все гледаш нагоре и виждаш далечните звезди по небосклона, а онова, пред кракатата си – пропускаш“. Оттук тръгват сноп поанти, ето няколко от тях:

1. Философията е за големите и изплъзващите се на делничното неща. Философите са ама че отвеяните звездобройци. (Което за Талес не е съвсем прецизно казано, понеже той си е бил и прагматичен ум и добър търговец даже.)
2. Докато се занимаваш с големите проблеми от звездно естество, ще ти се изплъзне хубавата тракийка. Лежи си сега, нещастнико, безпомощно по гръб в кладенеца и оплаквай мокрото си тяло.
3. Талес, който обявил водата за основен принцип на всичко и първоизточник на живото, пада точно във вода.

Мен обаче ме занимава друга мисъл. Къде в Тракия е този кладенец? И как изглежда звездното небе, погледнато от него? 🙂