Канех се да завъртя саксията с розовия храст, когато забелязах върху едно от цветята, точно в центъра на розетката дребна муха, странно неподвижна. А после видях и фината паяжина, и паячето колкото главичка на топлийка в една от външните гънки на розата. Мрежата е закачена за парапета, така че ако завъртя саксията, ще разкъсам плетеницата. Изведнъж се налага да избирам – да нахраня ли живот, или да спася друг. Да речем, че винаги бих предпочела паяка пред мухата, съвсем ирационално. Един голям товар от решението е отхвърлен. И след това идва отказът от действие – имах намерение да завъртя саксията, но няма да го направя. Един кръг по-малко. Няма да скъсам едва видимата мрежа. Eдна мрежа повече. Муха, бъди храна.