Нова версия на „Котаракът в чизми“

Отляво ми ечемик, отдясно ми рапица и колелото ми се плъзга по гладкия асфалт на полския път. И ми е ок. Заредено с бъдеще 

А после по околните ливади край Рейн видях фазан и започнах да си разказвам „Котаракът в чизми“. Но как си го разказвах само! С древност, с вечност, с литература 

 

  • Тук отбелязвам за себе си да развия по-късно в текст онова наблюдение на за подредеността на нещата. Едно сладкопойно птиче пееше привечер върху буца пръст сред полето. И щяхме да си кажем: едно птиче, кацнало някъде, на някаква произволна буца пръст, летяло си, кацнало. Така изглеждат нещата, съвсем просто е. Но какво да кажем, когато на следващия ден по същото време птичето пее отново върху същата буца пръст, въртейки се в посоките на света, пръскайки своята песен върху близкото каре ечемик от едната страна и върху рапицата малко по-нататък. Ако приемем, че това не е случайно, можем да си поговорим за изначалния ред, на който всичко е подчинено, дори на вид хаотичните девижения на птици и насекоми. За ритъма, за фигурите на езика без думи. Една и съща пеперуда върху един и същи цветя. Наслоените едно върху друго черти от полета на насекомите, птиците и прилепите над градината очертават мрежа с ясни фигури. И наблюдаващият я човек. Сферата от движението на изпънатата му ръката от вкоренената в торса раменна става, изпъната. И вътре в нея сферите на движението при всеки градус от свиването на ръката в лакътя. И така с всичко. Трептящи полигони живот. Окръглено и вписано.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s