Един от колоритните градски скитници, който обикновено е тихо и весело пиян, днес беше шумно и доста приповдигнато пиян-залян, огласяваше с мощния си цигарен бас улицата, лееше бира около босите си крака, а самият си беше завзел територията на един вход с три стъпала отпред, върху които беше разстлал царствено наметало от изкуствен хермелин  И като ме видя с тежката чанта, започна да ми вика „Мамо, мамо, да ти помогна ли?“ И се киска. Интересно, казвам си, явно приличам на образец на майка – яка, дребна и със строг поглед към оливането с бира на тротоара. После се замислих, че нищо чудно и да съм му истинската майка… един вид. Макар да прилича на старец, каква ли му е реалната възраст? Под тези пластове коса и брада, под белезите по кожата. Под тази захабена веселост. Майката на царя.