Бях толкова развълнувана от големината му и някак от идейната ни близост, че не се осмелих да кажа името си. Той надписа книгата. Аз казах: Толкова ви благодаря за четенето! А той сложи ръка на сърцето си и отвърна, без никаква преструва, с космическа искреност и усмивка: Аз благодаря!

Беше като магия. Чете избрани пасажи от различни книги и опъна дъга от дребните бодли на кактуса в градината си до космическата безкрайност, с тъга и смях. Немският му е отличен, като роден. Слуша само немско радио, където и да се намира, защото за 10 мин. му разказват целия свят, това никои новини никъде по света не го можели, каза.

Понеже още премилам снощните си впечатления от срещата и четенето на Цес Нотебоом, ето една интересна подробност.

Нотебоом се радва на голяма популярност и е високо ценен, но извън родната си Нидерландия. Особено ценен е в Германия. В началото на 90-те години именно немските литературни критици Марсел Райх-Раницки и Рюдигер Сафрански започват да изтъкват огромното му значение за литературата и го предлагат за Нобелова награда. По същото време в съставения сборник Standardwerk Nederlandse Literatuur, събиращ величините на нидерландската литература, Нотебоом е посочен някак между другото. Когато говорят за тримата колоси на нидерландската литература, тамошните критици говорят за Фредерик Херманс, Хари Мулиш и Герард Реве. Как се коментира този факт? Според литературоведа нидерландист Ралф Гютермайер, този факт не означавал, че творчеството на Нотебом е подценено в Нидерландия и надценено в Германия. Разминаването се дължало на това, че Нотебом в родната си страна е заемал винаги ролята на аутсайдер, на външен на тамошния литературен контекст. Затова пък немското издателство Зуркамп е успяло да го популяризира.