И както вървя днес бавно през топлата декемврийска вечер и преживям емоционалната трева, както се шляя и се опитвам да премеля и отхвърля натрупаното едно по едно, вдигам глава и се разминавам с Оскар Уайлд, вдигнал яката на черното си палто, между пръстите с тънка бяла цигарка, която приближава към устните си.