Всички магазини затварят, само в цветарницата на Поли още свети, вратите широко отворени, свиват коледни венци и се вижда как хем са под напрежение, хем им е весело. Три са вътре – Поли, която носи през летните месеци сабо на цветчета, огромната жена мъж с късата коса като слънце и огромните бели зъби като на вълк, и едно момиче в първа младост, може би това е дъщерята на Поли, която едно време се катереше по дърветата, а пазачът на площадчето дебнеше да се скара на майките, на бащите, на бабите и дядовците по-малко, на хлапетиите във възраст, на която може звучно да наредиш със строги изрази, някои и доста пищни. С Поли, значи, се познаваме от толкова отдавна, че вече се преструваме на непознати. Били сме на общи квартални партита, на редовното откриване и закриване на плувния сезон в малкия локален басейн, децата ни са тренирали заедно тенис на маса в един отбор, от Поли съм купувала цветя като за цяла могила, на Поли мога да кажа: Направете ми, моля, букет за рождения ден на 11 годишно момиче, което играе футбол…. Или тържествен букет, който да се вози 350 км в гореща кола и да пристигне свеж. Или малко скромно букетче за приятелка и да изглежда така, все едно не съм се престаравала. Или букет за възрастенен господин на смъртното му ложе, така че цветята да го натъжат радостно и да не му се струват излишни. Всичкото това го могат при Поли. За себе си купувам оттам груби селски рози с мента през топлите времена, саксия с кукуряк в студа, толкова.