Снощи една приятелка, която идваше от среща на литературния си клуб, сподели, че са обсъждали много скучна книга, адски скучна, направо нечетивна. Кой е авторът, питам. Японец. Искам
веднага да я прочета, казвам и тя вади книгата от чантата, подава ми я и допълва, оставям ти книгоразделителя там, докъдето успях да издържа. Фушимори Накамура (1977, Токай) споделя, че писнато му е повлияно основно от двама гиганти – Достоевски и Кафка. Обещаващо, многообещаващо! През нощта се опитах да чета в леглото на дискретната светлина от мобилния ми телефон, но ми се спеше повече от любопитството ми, което значи, че е било върховна умора, защото иначе малко неща могат да надделеят над желанието ми да откривам, може би само внезапно появило се друго за откриване 😃

Fuminori Nakamura, „Kрадецът“. Новела, чете се бързо, понеже кратки изречения, очертава се като история на съвременен Робин Худ из улиците на Токио. 🙂