Стари велосипеди, но цялата исторя на велосипедността е толкова млада. Вчера е било. Когато карам колелото си с тези лекота и усет, които ми се струват еволюционно предадени, сякаш животът се е зародил на велосипед, трудно ми е да си представя, че велосипедът като устройство се е появил едва преди две-три поколения. Гледам старите велосипеди колко малко само се различават от съвременните и си казвам: това е разбираемо, идеята за велосипед е прастара, носим си я избистрена още от зараждането на човешкия вид, откакто ходим на два крака, знаем, че някога ще караме велосипед. Появата на велосипед е неизбежна. Велосипедът е технически реализирана форма на равновесието при изправеното ходене. Всъщност, когато човек кара велосипед, той непрестанно се опитва да не пази равновесие, да падне, и затова не пада. Начинаещият прави точно обратната грешка – мисли върху равновесието и пада. Опитвали ли сте да карате със затворени очи? 🙂 Доста е трудно, обаче е голям кеф 🙂