Преди години „101 Reykjavík“ (2000) ми беше станал любимият филм за всички времена. И си остана. През последните седмици гледах два нови исландски филма с очакването да се повтори чудото. Все пак онези хора, които тогава са били емблемата на исландското кино, трябва да са понапредлали, натрупали опит. Но не се повтори чудото, може да не попаднах на точните филми, знам ли. Нещо радикално се е променило в исландското кино. Пораснало е, но не по интересен начин. Има други проблеми, които най-общо се изчерпват с фамилното, битовото, пари, работа, разводи. Все пак разказано по исландския лек начин, в който нищо чак толкова драматично няма. Проблемът сякаш е, че всички се познават и не се знае кой с кого може да бъде заедно, без да нарушава кръвосмесителното табу или да не се забърква в любовна история с дъщерята на най-добрите си приятели и подобни. Тази вечер гледах „Рейкявик“, но не онзи любимия, а нов, от 2016 съвпадението на заглавието май е случайно. Проблемите: семейство, развод, деца, купуване на къща, леко прокарана нишката за класиката в киното, стойностни филми, цитати на филмови образци. И все пак… приятно, открито с тази великолепна северна откритост, голота, свобода на телата, но нищо особено като филм. Нищо от ранга на „101 Рейкявик“, който направо си го чувствам като филм на моето поколение, в смисъла на поколение не като хора на еднаква възраст, а в социологическия смисъл на хора, споделящи общи преживявания.