Вчера най-после се престраших да гледам филма „Who’s Afraid of Virginia Woolf?“ (1966) с чудовищно омразната ми Елизабет Тейлър. Имам толкова силна непоносимост към тази жена, която може и да е добра актриса, щом успява такава силна емоция да предизивиква постоянно през всички етапи от живота ми и във всички филмови етапи от нейния, като отвратителното у нея е толкова широкофасетно, че успява в един или друг филм то да изскочи на повърността в нова форма. Както и да е, филмът държи и забавлява, високо изкуство е непрестанното скачане между реалното и фантазменото, психологопеският съспенс, изобщо класически драматичното е чудесно. Но нека да сме честни, от днешна гледна точка тази драма е показателно сексистки мишмаш, в който жената е раждащ или нераждащ демон и оттам цялата трагедия на света. Чак пък! Всъщност, може би пиесата наистина има демоничен потенциал, би могло по толкова разлипни начини да се интерпретира двубоят мъж-жена, обаче шейсетарската филмова версия е определено предимно гнусна. И няма такива герои, които могат да понесат показаните количества твърд алкохол. 🤣