Годината е тръгнала да чезне,
но сламената шапка, сламените чехли
си нося както винаги.
Bashô (1644 – 1694)

И аз така. 

Или за промяната. За несинхронните промени. Обикновено края на годината определяме за точка, спрямо която изследваме промените (равносметка) или правим планове. В действителност обаче нещата се случват по всяко време. Горното хайку казва също: светът се променя, а аз съм си видимо същият. Друг път човек се сдобива с нови чехли и шапка и очаква, че личната промяна ще е предизвикала промени в средата – ябълките изведнъж ще са вързали или зимата ще е нахлула внезапно в средата на лятото. И дори с изненада установява колко независима, несинхронизирана с живота му е природата. Това е егоистичното очакване. По същия начин, когато се завръщаме от дълъг път, пълни със свят, очакваме да видим дома и квартала промени, все пак сме преживели толкова много, не може да е същото. И се оказва, че липите имат точно толкова шума, колкото преди тръгване, вкъщи недопитата чаша вода си стои, където е поставена, а накрая си обуваш чехлите, които не са променили формата нито косъм. Обаче горното хайку е за другия вид промяна – промяната наоколо и непромяната у теб. Утехата е, че сламената шапка и чехли, които си пренасяме в новата година са и опит, натрупано познание, все активи.

Всъщност, тук има и друг прочит, който пропуснах, а имено – упрека към себе си, че времето тече, а ти проспиваш промяната. Хвърли чехлите и сламената шапка, още има има време до края на годината. По принцеп, но не и тази година, може би.

Мацуо Башьо е е сред най-известните в целия свят хайку поети. А най-известното от неговите хайку е онова с жабата и езерото. Покрай Башьо – тази година на български излезе многонаграждаваният роман на Марион Пошман „Боровите острови“, който, освен всичко друго, е и пътешествие в литературността история на Япония и по места, свързани с Башьо. А местата и миговете са по принцип сърцевината на хайку.

Марион Пошман е едно от големите имена на най-новата немскоезична литература, преди всичко е поетеса. Не съм чела романа на български, надявам се да е преведен сполучливо, препоръчвам го на сляпо, чете се обаче трудно и е доста жилав. Корицата малко подвежда, както и разните обещания за убийства върху нея.