Фридерике Майрьокер, това голямо изумление на езика и поезията, е едно достойно начало за коледния календар. Вече почти столетна, наскоро излезе от печат последната ѝ книга, последна във всички смисли, твърди самата тя, и след нея нямало да напише нищо друго. На 20 декември има рожден ден – да я четем още от днес!

Фридерике Майрьокер (Friederike Mayröcker, 1924, Виена). Свързвана е със сюрреализма, конкретната поезия и автоматичното писане. Пише взривно и прави от материала на езика… какво… поезия? Вижда в картини и като че описва гледката на натрошените и паднали на пода парчета от спомени и сънища. 

Животът ѝ е преплетен с този на Ернст Яндъл и в текстовете си след смъртта му често преработва загубата на любим и на поезията като цяло.

Долните парчета поезия в проза са от книгата ѝ „études“ (Suhrkamp Verlag, 2012) – от най-зрялото ѝ творчество. 

За езика тя казва, че е орган, който зрее и старее с човека – с това съм напълно съгласна. 

–-

„пропилях почти целия ден с БУБИ в
градината и да ни се струват
тържествено цветето и смокът, из
храсталак или трънак от магарешки
бодил …“

и всички питат какво четеш в момента и т. н., докато черепче = човчица, върху изтривалката. Разнообразни нощни таблетки, и т. н., освен увехналите тъмносини зюмбюли в чашата …….. 1 време през 54-та в Залцбург когато тръгвах за Лондон, 1 бурна пролет, намерихме хотелска стая в която да се разделим : избледняват ми спомените, и т. н., не помня какво се случи там …….. знаеш ли, хич не исках, хич не исках да заминавам, не исках да се разделяме, но не поради това плачех, кога ще стана на лястовица. Навито на топка мръсното пране върху пианото, ах лутах се по време на прорасналите в зеленина коридори : тази погубеност на очите ми, всичко само просто бриколаж

11.1.11

–

Устните на Кики от Ман Рей

филизите, ружеещите, 1 прелъстително червено в чашата, 1 прелъстително червено в чашата на поляната върху шкафа, разлистващи се първо в косата после по пояса после по черната плетена като кошница кесия която нося увита около врата си

Март 2013

–

поясите на ПРИМАВЕРА стълбчетата на кокичетата, вървите около вратовете на скупчените на туфи кокичета дали да не ги 

разхлабим

тоест цветята в чашата = GLAS (нем.) в тази искряща утрин поклащащи в съгласие глави като погребални камбани = GLAS (фр.) като да са заплетени във въжета до удушаване, тези искрящи и проблясващи предвестници на пролетта, и т. н., там дето тревици пасат сред потоци от сълзи, изгревът е розово наметало върху склона/скалата от ……..

Март 2013

в средата на един стих замирам и знам че съм на грешен път
както пиша един стих изведнъж замирам и знам че не води наникъде
1 стихотворение пишейки изведнъж замирам и знам
че в храсталака птиченцето ми вече не пее
пермутации на едно чувство имам предвид изведнъж нещо е онемяло
розовите рюшове на едно стихотворение розов слез и анемония, в една градина в Д., 4 и 1/2 часа сутринта
ах розовият слез на едно стихотворение обвито в коприна от цветец
изведнъж в средата на писането на едно стихотворение замирам и знам: тук е забранена зона

14.1.2012

Превод от немски и за удоволствие: Петя Хайнрих