1

Размишлявайки къде да настаня евентуалните гости за Коледа — легла, дюшеци, кътове за рождественска нощувка из жилището — си спомних за някои от местата, на които съм заспивала като дете. Как обичах да заспивам в чуждо жилище, с домашната миризма на други хора, в тишината на тънкия прах, върху струпани одеяла на земята в хола, докато родителите се веселят на двора в Сливен. Да, обичах да заспивам в Сливен! С цялата важност и внимание, на което се радва малката гостенка, получила правото да изтопи с хляб всичкия сос от салата на вечеря, защото домакините помнят, че детето не яде месо и никой не му пробутва кюфтета в чинията.

2

Спряла на светофара, наблюдавам коледните лампички в дървото от другата страна на кръстовището. И както чакам така в предколедното море от лъскава светлина, ме застига споменът как момиченце кове кръстачки в час по трудово обучение – две дъски на кръст, четири трупчета за подпора – две ниски и две по-високи, купчина сребристи пирони. Треските се забиват в нежната кожа, а вечер ръцете са изранени и груби, много по-груби от тези, които сега нетърпеливо барабанят по волана.  

Едно дете притичва по пешеходната пътека, цялото накичено в светлоотразители, напълно обезопасено.