Върни ми пак детството и ще живея,
както бухалите живеят, в тресавището и в гънките
на мрака привечер
– мяркат се,
но никога не се виждат наистина,
следвайки пътя
към една къща, която познавам от рождение
през жълт енчец
и алтроемерия;
докато някъде,
в най-отдалечения край на деня,
шилоопашата патица
повиква себе си
през езерото
отговорът, който получава
не е нито по-отдалечен, нито по-близък
отколкото сме един на друг,
открити,
после отхвърлени, докато не си признаем,
че заявената любов не е почти никаква любов:
само бавният разпад на втората кожа,
сглобена от тинитуса на копнежа.
Джон Бърнсайд
Превод от английски: Петя Хайнрих