Беше в тъмната отсечка на часовете
когато заваля с топли едри капки
обичам непредвидимостта под листата
под навеса беше твърде широко за звука
и изтичахме навън
опитни в речта на природата тела
затова мълчаливи
в непосилната теснота между струйките и струните
и понеже дори фразите
нямаха място да се разгърнат в широтата на своите значения и двусмислените си посоки
останаха единствено някакво звучно ми
или базисно до
или сме от началото на смеха
и другото отнесоха зрелите капките в земята
където безгрижни попови прасета
да го гризат в корена, за плът и сладост
насъщно
и добре, че така стана

Петя Х.
10.02.22
от „ХХII“