ГОРСКИ ПОКОЙ

22

Или другия път, когато
из рододендроните се лутат светулки
винаги по това време
минавам с колелото си
по алеята покрай храстите
бутам го бавно и вървя до него
приятел до най-добрия приятел
да не разбудя нещо, което не спи
със страха на платнените обувки тихо стъпвам
и нищо не значи нищо
и аз не очаквам отговор
и отговорът идва в ясна форма
като цифри в числа, букви в думи
променливи, колони, логически операции
и е толкова природно ясно, че не мога да не го разчета
но аз отказвам
и рододендроните отказват да са рози
и светулките отказват
и гората отказва
само колелото се върти
оправдана е изначалната ми вяра в кръга
и моята здрава ръка върху кормилото
и добре, че така стана

Петя Х.
11.02
„ХХII“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.