В ОЧАКВАНЕ НА УРАГАНА
не предприемаме нищо
ще мине, ще преобърне каквото още не е обърнато
и толкова, готово с всичкото
и друг път е вяло със 120 км. ч., че и с повече
на сутринта лежат ясен и череша върху изрядната градина
като палени кибритени клечки върху масата в стаята
лалетата и вътре, и вън – без промяна
виждала съм отнесен като лист хартия покрив
подгизнали мазета, плъхове с краката нагоре по водата
жертви – винаги – милост за хората и животните, ако може, но не може
цяла нощ ще вият сирени в синьо и жълто
скършени гигантски клони от липите върху уличните лампи
с отпрани стъклени корпуси
скъсани електрически жици
оранж в небето, някакви побъркани дракони
самолети по пистите с трептящи крила
локви езера с брегове от брулена кора
ще свири тънко през отвора на пощенската кутия
и ще щрака клапата на отдушника в кухнята
тази година в кюнеца няма гнездо
някой остър повей ще повдига ред керемиди
и ще ги връща на мястото им
с изненадваща еластичност, и пак, и пак
в секвоята ще се вкопчат с малките си нокти
градинските птици на годината и ще оцелеят без звук
защото нямат друг избор
секвоята не пада, това го знаем
секвоята не е дърво, а събитие
една настоятелна другост в другото
понякога в топлите дни се опитвам с часове
да обходя с поглед дървесния ѝ свят
състоящ се от звук и боричкане
някой я е посадил тук, но изглежда сякаш предхожда къщите и дворовете
ако секвоята падне, от къщата няма да остане и една стена
реално къщата лежи върху някой от корените ѝ
всички къщи и дворове наоколо лежат върху корените ѝ
но от всички хора на тази земя съм ѝ пространствено най-близо
макар да не съм близка с никого
в секвоята има топки, кораби и ангели
смешно е някак, дори не съм оттук
но и тя не е
и не стои в моята градина
но и моята градина не е моя
със секвoята обсъждаме ненавременността
слънчевият чадър е мой
по време на ураган чадърите са най-опасното оръжие, мир обаче, от мен – мир
аз съм разоръжител
свит, завързан със здрави въжета
лежи жълтият му труп на терасата
ризата му трепти, обичам победоносните си тактически решения
по време на ураган чакаме да ни отмине
четем изкусна литература, вярваме
в щастливата развръзка, държим се спокойно

Петя Х.
16.02
“ХХII“