Малка синя сова
между веждите ти каца
носи сън и сън отнася
синьото яйце си снася
и в гнездото на ума
сини всичките деца
сини човки, синя песен
връз синчец в дома занесен
тръскаш сънени уши
перлите ще проглушиш
совата се полюлява
веждите ти овладява
синя клетва се явява
птичата уста я дава
но с глава и не помръдва
нокти сигурно забива
мига кръгло и не мига
бди, решава, трае
с мишка вечност си играе
зрението ти отмива
бяло в бялото око излива
с жълто ириса ти храни
черно от зеница пие
а в сърцето ѝ се крие
онова, което ни е

Петя Х.
18.02
“ХХII“