В стаите блъсва аромат на ягоди
това е заради топлата светлина
която обича
както обича
без да се съобразява, сърцевидно, аграрно, сега
светлината би трябвало да чака в ъгъла по-добри времена
или да е политическа по волята на деня
да постъпва морално вместо естетически
(тази дилема е затрила не един смелчага
ще затрие и светлината
едва ли не)
дай ѝ пространство и я остави да строи
да пренася вестта на ягодата върху острите си рамене
фотосинтеза, антитеза, соларна клетка
ставите на светлината
ѝ позволяват да свива зад ъглите
и под таванските греди, да се протяга
да скача, да държи
да движи сръчните си пръсти във
формите на всички знаци, обича
тактилна ягода, от тук до теб
където и да си
и обратно

Петя Х.
1.03
“XXII“