Кога загубих навика да държа раменете си изправени
под товара на дете ли
по дължината на една алея ли
по невнимание
нарочно

не, аз не съм

нито тези рамене са моите
представлявам само онова, което искам
и със силата на тази живяна
съзнателно свобода
мога да изправя всичко –
жълтурче в тревата, стрелка
нищо

Петя Х.
03.03.
“XXII“