В центъра на радостта
като жълтък – топче мазна
слънчева тъга
щом я изядеш
ставаш пиле и растеш
равновесие, преградни ципи, същина
майка ти е външна на света
а баща ти е с брада
баби, дядовци – река
черупката – безкраен път
дай причина да троша
колко счупени яйца
не, не ми е нужна и една –
аз строших
аз лeтя
аз тъга
Петя Х.
19.05
“XXII“