АЛEЯТА, май XXII

22

Преди бурята стихна градината
само едно бавно такси мина по алеята под липите
и докара гостенката на най-възрастния съсед

тъкмо навреме

в слънчеви дни
брокерите на недвижими имоти обикалят като хиени
къщата му с провисналите, но горди
дървени кепенци
дали не е умрял, дали няма да продава
дали още става от леглото си да отваря

гостенката на най-възрастния съсед е копие на Марлене Дитрих
von Kopf bis Fuß auf Liebe еingestellt
както се пее в хита от 1930
в походката ѝ – достойна острота,
би мoгла да забие с бастуна си като на шиш хиените

майски светкавици предвещават смъртта на дървета и птици
в гнездата още цели яйца, някое – на кукувица
и завиха сирените на пожарни коли
самолетите кацат надеждно по реда си при всякакво време

една есен в подножието на храстите
до раздрънкания гараж видях да минава кален таралеж
към квартирата си в шумата
която от години никой вече не мете

толкова остаряла е нашата алея, че я вървя като бебе
понякога се чудя кой вятър ме посади точно тук, ясен ли съм, глухарче ли
не питам защо – знам

Марлене Дитрих има собствен ключ

Петя Х.
20.05.21
“XXII“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.