Толкова малко неща вече имат значение
край реката
по залез
всичко значеше нещо преди –
дали водите ще довлекат мъртъв плъх
и ще ми го хвърлят в краката като трофей
корабите, имената
нивата
кой минава покрай мен и какво казва
делникът на другите е показно щастлив
поезията изтича, кръгли камъни
на двата бряга – домове и каравани
розите им – безобидни рани
корабите отнасят баласта на непотребното
чуждо знание
смеем се с непосилната лекота
на една шеговита случайност
малко късно, неудобно рано:
двама, които знаят да мълчат
всички имена
Петя Х.
4.06.22