Преминал дъжд по лавандулата

22

Преминал дъжд по лавандулата
и лавандулата не знае
но тя е, тя е
заявката на вечността
в случайна капчица сега
тя е обема на алеята
теб, славей и артерия
и се изпълва бавно сферата
с уханно виолетово желе
небето – стъклено въже
да го катери всеки смел език
такава тежка лекота!
и за човек, и за оса
земята – майка на смъртта
обърнала е гръб и се преструва
че щом не гледа, тя не съществува

Петя Х.
9.06.22

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.