Преминал дъжд по лавандулата
и лавандулата не знае
но тя е, тя е
заявката на вечността
в случайна капчица сега
тя е обема на алеята
теб, славей и артерия
и се изпълва бавно сферата
с уханно виолетово желе
небето – стъклено въже
да го катери всеки смел език
такава тежка лекота!
и за човек, и за оса
земята – майка на смъртта
обърнала е гръб и се преструва
че щом не гледа, тя не съществува

Петя Х.
9.06.22