Вървях по Шейново и се родих отново
не може да е спомен, защото споменът на бебето е огън под вода

беше утро, а утрото е бременно с деня
отсреща продаваха кафета и цветя

през скрития портал влизаха, излизаха родилки
разнасяха тъгата на плода, с дълбоки сенки под очите
търпение, ще се родите! и после
ще ви возят с кола да ви показват на роднини и кози

шуртеше грубата чешма
под ноктите ми – талк и тишина
мазилка сива, слуз, игла
което за японците е същото като игра

по Шейново – вързопи и листа
родено в есента, едно лисиче с очи от тъмен кехлибар
премина като нищо
с шал

Петя Х.
9.11.22