С декана обядваме при Архитектите

22

Имам среща с декана в 13:15, но той закъснава
поради служебни задължения
какво благо ниско слънце, колко много за откриване по Кракра през ноември

Резиденцията на турския посланик
Институтът за изследване на изкуствата
Чешкият клуб-ресторант
Централният дом на архитекта
Докторската градина, карала съм колелото на три гуми
Английската гимназия, там съм учила
Оптиката

в оптиката съм си правила преди няколко десетилетия очила
днес бих влязла да рекламирам и сегашните
тогавашните не се справиха със софийската мъглата, нали така се нарича
бих им казала: извинете, не виждам
направете всичко същото или хайде да е по-добро
любовта, мира, качамака
и най-после прокарайте
отмяната на лятното и зимното часове време

Татяна и известната тв водеща се задават насреща ми за спасение в обедното чакане
тук човек непрестанно среща приятели
и ме приемат да се помотая с тях
докато деканът дойде за обяд

Татяна е жената, която става все по-красива, носи вече лъвска грива, малко прилича на Тина Търнър като млада
по логиката на живота след около половин век
ще бъде най-красивата столетничка в Гърция или сред гмуркачките за октоподи
не съм я питала дали мога да я включа с стихотворението си за Кракра
аз декана не съм питала, оставаше да питам едва ли не Татяна

как влизаме в онова антикварно магазинче
в което има тунел към друго измерение
под капак от античен бидон за зеле
но за заблуда се продават, външно видими
предмети с носталгична стойност – гердани на баба
напукани лачени чанти, полилеи с висулки, ковьорчета, кукли
сервизи за ракия
за кафе, за абсент, ножчета за бръснене
кристални кълба, картини с ловни сцени или водопади
продавачката има четири очи, за ръцете не съм сигурна
А вие какво търсите, имам грузински рог, предлага, подбутвайки това-онова с ръце на Арахна
Аз чакам декана за обяд, нямам потребност от носталгия, една вечеря в „Ракета ракия“ онзи ден ми беше достатъчна да проумея мотивите за написването на романа „Времеубежище“, ако ме разбирате
бих искала да живея днес, защото съм любопитна за утре, а и пазарувам често в Икея като един безвкусен глобалист
средна европейска класа

разделих се с Татяна и тв водещата

гладна съм, очилата ми се потят
и като цяло правя фигура на някой
който е смотан, но има самочувствие
слънцето ме обича, литературарата – още по-малко

ето че деканът пристига
с яке като човечето на Мишлен

при Архитектите – три спаначени кюфтета за мен, доматена салата, голяма вода

и деканът ще каже: знаеш ли, Петя, ти си по-интересна от стихотворенията си

в други времена за подобни твърдения се е обявявал дуел
но аз дори не се справих с три спаначени кюфтета, а той беше изял цял шницел
така че временно се отказах от двубоя
и си люлеех краката под масата

затова ще го поваля с друга сила
в едно от най-скучните си траш стихотворения

разделихме се с прегръдка горе на Шипка
за да можем да се дуелираме по-лесно

Петя Х.
9.11.22

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.