Представям си как
на мястото на Софийския университет
се е появил кратер
в който времето оголва
из месо, кожа и люспи
костите на динозаври
след удара на метеорит
жалко за Евлоги и Христо
Георгиеви
чиито бронзови тела
в класическия им manspreading
са претопени от горещината при сблъсъка
с космическото тяло
и превърнати в абстрактна статуя
на българската наука
за тази фантазия не е пострадал
нито един студент
метеоритът е паднал посреднощ
залите са били празни
най-после един университет по-малко
извън световните класации
в последствие дипломите ни стават невалидни
като осмомартенските картички
от кратера расте добро заведение с градина
в което в гранясала мазнина се пържи
всичко, което става за яде – уши, копита, кабели и шкембе
и една българска роза от мен
отсреща върху вечния паметник
на нашественическата армия
се е изкачил Кинг Конг
и нека той да ни напомня
с ароматния си глас
че тези кости стърчат
за всички нас
за всички
нас
Петя Х.
11.11.22