Три кафета

22

Надолу към Перловска река
по Оборище бавно минаваха
стадо бели биволи

беше рано, във Flip Flop бяха измили пода с белина
и санитарната миризма изпълваше кьошетата като мъглица
машината за кафе произвеждаше първите три еспресо
за мен и моите невидими приятели

обичам сутрините на Оборище
там винаги някого чакам
пълна със съмнения, преливаща от радост
муша се между биволите, шляпам
ги нежно по здравите задници
муча, целувам влажните им муцуни
слагат опашки на рамото ми

ако някога станем видими, биволите ще изчезнат
затова нахлузвам ниско шапката –
нека слязат до реката, нека всеки стигне, закъдето е тръгнал

надолу към реката, нагоре към камъните

мадам, кафетата ви, повика ме момчето зад бара
на биволите им дръннаха чановете
едно такси мина през ребрата им

ако има чаша, то значи съществува и някой
който да я приближи към устните си

Петя Х.
11.11.22

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.