Вечер в ресторанта на партера
изключваха бумтящата вентилационна система от тръби 
и остатъчната миризма на пържено проникваше през пролуки
знайни само за едрите паяци на юга
в жилището под тавана настъпваше търпеливата тишина на яйцето
точно в полунощ се излюпваха котките
и веднага се захващаха със зверските си удоволствия
летяха с бакърени крясъци през луната, падаха простреляни
в шипката на вътрешния двор, кършеха небе и гръбнаци, оцеляваха с красиви рани
ламарините, закърпили покривите наоколо
стържеха ръждиво, не от вятъра, не от
вятър 
преди изгрев любовните котки се обръщаха с шевовете навън и ставаха гълъби с обратни захапки и очила
чукаха с човки по керемидите и рецитираха дадаистичните си гу-гу стихотворения
с които обявяваха утринното отваряне на летище София за излитания и кацания
долу в ресторанта загряваха първата мазнина на деня, хвърляха чифт свински уши в тиганите, замразените ни сърца… 
вентилацията пак забумтяваше
от отворените кранчета в мивката с бълбукане
се изсулваха рибките на смеха
плуваха между пръстите, увисваха на устните, надеждни бяха
на средния етаж човекът катерица беше напълнил балкона си като купа с орехи до ръба
съседката му бе заек и трупаше зеле