Острието и лъча

22

Обичам
лъча и острието:
летище София, Цариградско шосе, Орлов мост, Цар Освободител

единственото възможно пристигане
единственото заминаване
без отклонение, без назрял разговор

как се срутват и растат нови сгради
от двете страни на пътните ленти
хора и техните хлебарки
в същия танц по панелите
по вената на детството ми
като наказание

зима е било
на спирката на Окръжна болница
с подгизнали обувки
чакам, и аз не знам точно какво
чакам да свърши

онзи ден в тъмнината на стая
съм прегазила на босо отломка от
счупена стъклена чаша
в стъпалото ми цъфти розата на рана
сложила съм си в обувката гъба да стъпвам върху меко
и не знам това мокрото вътре кръв ли е
или мръсен сняг

Петя Х.
16.11.22

#софийска22карантия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.