Преведох наскоро три стихотворения от Бен Лернер (Ben Lerner), американски поет, есеист и литературен критик. Беше ми направил впечатление с есеистичната си книга The Hatred of Poetry (Омразата към поезията), за която писах и тук.

---

Бен Лернер, три стихотворения

Мракът събира празните ни бутилки, изпразва пепелниците ни.
„Би могло да продължи завинаги“ в добрия смисъл ли го каза?
Горе из дъхавите покривни греди молци си търсят по-фин прашец.
Моля, както искаш, включи или изгаси

светлините. В реда на превъзходното – един глиф,
подвижен, тесен – по дяволите. Изтървах го. Но сянката му. Хвърлена
по дължина. Докато мракът ни ретушира.
По-рано пита дали бих влязъл в статистиките като в стая, ами

или слънцето е започнато да изгаря
ръкописите си, или аз съм идиот, идиот
с единайсетте си полускъпоценни пръстена. Истински сняг
на сцената. Изкуствена кръв върху снега. Дали би могло да продължи
завинаги в добрия смисъл? Дантели мозък, оставени от векове или светкавици.
Пилето е малко сухо и / или разби живота ми.

———-

Възнамерявах да се извиня предварително.
Възнамерявах да отхвърля догматизма на теорията и склерозата на плановото.
Възнамерявах да сложа ръката си така, че да я грее слънцето.
Представях си, че този жест ще стане на тесто, батерия. Бисквитата

не е единствената материя, приемаща формата
на инструмента, който я изрязва. Детето мъж затъква
газовия пистолет в долнището на анцуга си и тръгва
да търси превъзходна пейка, мирна и спокойна.

Както момичето, което съседите ми пратиха в католическо училище,
луната тази нощ си ляга с всяко момче, което каже, че ще напусне града.
Страхливостта може да има, но може и да няма конкретна икономическа основа.
Удрях Орландо Дуран с тресчотката, докато окото му започна да кърви.

Харесва ми, когато изрязваш кората на филията ми.
Името на държавното ни цвете се променя, когато то изсъхва.

———

Чий наследник съм?
Когато се бръсна, се усещам като руснак.
Когато пия, съм последният евреин в Канзас.
Лежа в хамака си и чопля своя ребус.
Усещам как болестта пълзи у мен като теория.
Пия глътка от черното дайкири на Смъртта.
Скъпа, любимата ми естествена абстракция е дървото,
така че всеки път, когато видиш от магистралата едно,
си спомняй за аблатива, при който запазвам
твоята тилда. (Лунният сърп разсича облака
на две. Историята пак се плъзва нагоре.)
О, строен плодник, щръкнал от тясното съцветие,
по-тънък от спагетите, но не като вермичелите.
Ти си първото и последното индианско нинтендо.

Превод от английски:
Петя Х.