Върни ми пак детството и ще живея,
както бухалите живеят, в тресавището и в гънките

на мрака привечер
– мяркат се,
но никога не се виждат наистина,

следвайки пътя
към една къща, която познавам от рождение

през жълт енчец 
и алтроемерия;

докато някъде,
в най-отдалечения край на деня,

шилоопашата патица
повиква себе си

през езерото
отговорът, който получава

не е нито по-отдалечен, нито по-близък
отколкото сме един на друг,

                                               открити,
после отхвърлени, докато не си признаем,

че заявената любов не е почти никаква любов:
само бавният разпад на втората кожа,

сглобена от тинитуса на копнежа. 

Джон Бърнсайд
Превод от английски: Петя Хайнрих