В центъра на радостта
като жълтък – топче мазна
слънчева тъга

щом я изядеш
ставаш пиле и растеш

равновесие, преградни ципи, същина
майка ти е външна на света
а баща ти е с брада
баби, дядовци – река

черупката – безкраен път
дай причина да троша

колко счупени яйца

не, не ми е нужна и една –
аз строших
аз лeтя
аз тъга

Петя Х.
19.05
“XXII“