Толкова малко неща вече имат значение
край реката
по залез
всичко значеше нещо преди –
дали водите ще довлекат мъртъв плъх
и ще ми го хвърлят в краката като трофей
корабите, имената
нивата
кой минава покрай мен и какво казва

делникът на другите е показно щастлив
поезията изтича, кръгли камъни

на двата бряга – домове и каравани
розите им – безобидни рани

корабите отнасят баласта на непотребното
чуждо знание

смеем се с непосилната лекота
на една шеговита случайност
малко късно, неудобно рано:
двама, които знаят да мълчат
всички имена

Петя Х.
4.06.22