-
В задния двор Троянският кон, който никога не е влизал в действие потънал в пръстта, пуснал корен, вързал дренки под ушите като обицигрива от зелени клонкикрив, сочен, живако го одраскаш, ще кърви чудо ли е станало иличудото е самото търпениеотказ и бдение да не влизаш биткада не служишда порастеш от порязанотоненужен да попилееш труда на
-
Затварят се слънчевите портиняма какво до отнесемот огнената вътрешност на мечтата въпреки че не се осланяме на мечтикогато видим хамак, завързан задва невъзможни дряналягаме, люлеем се, падаме звук по звук обелени илюзиитена светлона тъмнона светло топло, студеносухо, мокро грейнали дренки, недоразвити сърцасведени до същественото –захар и киселина ципа, костилкавътре в костилката –вкус на ванилияа под
-
Сама съм, други нямавърша дребни човешки делаработя, мия домати, бръсна се под мишницатанищо велико не ми е свое ако се порежа, вадя си чревцадеца били питали дали и Господ е будителотговорът е „да“, доколкото Бог е всичкоотговорът е „не“, доколкото Той не се занимава с национална кинкалерия в дерето от грапаво яйце се излюпва змейразгъва
-
Стоях в средата на нещокоето можеше да бъде езеро, престрелкаили дъното на яма няма ли веднъж и меннякой да ме спаси да дойде лодка, да настане миркорен да се спусне до подземното царство нищо повече но не бях нито гладна, нито жаднаслънцето – благоразположеноперспективата — сложнапък и от малка знаех, че неволята учи затова счупих
-
Колко много пропилени приятелства!Онова лепило, което ни привързвашекогато бяхме децасе е втвърдило в тубатамакар че и в калъпа си на детеотхвърлях повечето хорапо стълбището надолу към училищния столили нагоре към залата със звънтящите триъгълницималцина можеха да говорят с жълтурче и жирафна един и същи езикна един и същи етаж(ще ви издам тайната – езикът на
-
На всеки поет – по ракетаза старт към трънена планета а който иска тук да си останеда замени ракетата си за банани така за някои поетище имаме по две ракети за някои дори по трипри толкова ракети, иди че си реши към коя планета първо да летиши как на три да се делиш но и
-
Най-после дъжддълъг, средноевропейски, монотонен, сив със златни жилкихладен, хладен, металеннай-после осите обърнаха гръб на изобилието вън исе вмъкнаха в хартиените си домовес пълните им складове с плячкосваното цял сезон месо и захарнай-после смисълът се утаи в съдините във всяка слива – благ червейно аз съм щастлива със знанието – никога не ги разполовявам Петя Х.7.09.22
-
Небето, както тялото, е неравно:вдлъбнатини и възвишения, чакългрешки, белези на времетонеспокойни и спокойни раменетрептене и угасване на световезъби, косми, жили, пот небето е тялото на нещо, коетоповтаря човешкото плюс своетоплюс другоперла върху политура, гурещер в улей по размерите на своята трагедия и обичто вероятнонадвишава онова, за което може някога да се говорис езика, комбиниращ до
-
Върху знака за началото на алеятаподелена между велосипедисти и майки, хванали децата си за ръкае залепен стикер: „Alles aus Liebe“ – всичко от любовбез конкретика, без глагол денем под знака минават същомомчетата от училищния отбор по ръгби избягали кокошкистарци с ролаторитреньори по йога, учителят по латинскикуче, което се разхожда самичкомомичета с букети от хмел, баракудижокеи
-
Вървях в градината на Вила Ефруси де Ротшилдв Кап Фера, на Côte d’Azurсъщинският макет на рая(защо ли съществува?защо земятас изначалната си грубост не го опровергава?) вървях и бях щастлива, щастлива с щастието на цветята – без време, без посока, без желаниес вода и тичинки, разбрала, че ние повечето няма никога… няма да постигнем никогаразкоша на
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 