-
Легнах в тревата на септемврисред гущерите, мравките и скакалците какво небе!, което се забавлявада разхожда погледа върху бели кълба всяка осъществена нежност ни разрушавано неосъществената нежност същоне ни щади сред гущерите, мравките и скакалците тревата, върху която е лежаноотново се изправя, без следи Петя Х.3.09.22
-
В пясъка между преплетените следи от хора и птицив края на сезона – ухо дали има нещо зарито дълбокотяло, структура, коренили някой е бързал да приключитук и сега с изкуствотои е изхвърлил слуха между криминалния сюжет и Ерос, унил от скукаизбирам тихия жест насвалянето на обица Петя Х.1.09.2022
-
на Тома Марков Италианските летовници горе на балконаза какво си говорятза bellissimaза amorе, яснопонякога плавно минават на френски за храната и le châteauпонякога казват нещо за gelatoи за някаква хърватка, ако правилно разбирамнякой вика баща си с уважение в гласа: papa, papaи добавя нещо за familiаи нещо на españolНамирам се в клише на Лазурния бряги
-
При най-слаб полъхнеулучена, мишената, закрепенавърху ствола на безплодна маслинападнасякаш тук никога не е минавал вятър объркани, насекомите потъват в небетоотнесени от топла хала в крилата на комаритеса впити раздробените части на стъклени обещанияизтеглени от кръвта ни, случайни ти ме обиди, аз те обидихбезобидни стрелички, отклонени, без целпосле дълго се смяхме понеже само радостта е причинаа
-
Събуждайки се тази сутринслед неспокоен сън в някогашна кошара, под нажажения покрив, по който цяла нощсе боричкаха и пищяха дребни хищници, слезлиот стръмната маслинова горичка зад къщата,установих, че съм загубила вярата си в поезията за пореден път през нощта виеха вълци и разлайваха изнервените селски кучета на Воклюз не се бях преобразила в насекомо, а
-
Отдалечаванетона вълк от лавандула но в дъното на обичтакоято е чаша или котловинасе утаява същото общослънце, бодливов юга на август, сигурнов края си, безразличнокъм изкуството, месото и целулозата кипарисите, строениот двете страни на алеятапо която само нажажената пепелноси име на охра и оцелявавъртят стрелките на сенкитесамо около себе си и те като вълк и лавандуланатежали
-
Катерейки стръмнинатадалеч от ниското и още по-далеч от висотатанасреща ми довява тържествен вятърмирис на тамян и песен средата на средата – катедралатакамбаните, камбанките, тревителюшнатите във възхвала везнесе се, възнесе се, възнесе се на изходите ѝ, по стъпалатанасядалите с важни рани по рамене, по колена,отхвърлените, гълъбите и сърцата от хартияс кухи костибез подслон на майките децата
-
Когато спреш да искаш, вече имашвсеки ден е точно толкова значимколкото първиякогато замени пъпната връв за аза един ден ще замениш аза за земяи земята ще си и ти, и ази в теб ще снасят бръмбарите яйца аз не искам справедливост, край навойните и любов за пренебрегнатия, хлябсамо тихо вървя, с ясен ход, вярвампоследователно пера,
-
Щастливи с чистото щастие на начинаещияберачите на боровинки се завръщат в чифликаза обяд има топла кремсупа с хлябот кухнята дими, кутиите са пълни двама се спират под офикатаотрупана с карминени топчетав набъбналия плоден въздух това, което си казваме в края на сезонанеобратимо причинява климатичните промениоблагодетелстващи множенетона болестоносни тропически комарирезистентни кърлежи с дебели кожии хора без
-
Толкова дълго живеязагледана в камънитече съм свидетел на движението има те на моя покой (сбор от човешкитрептения – ход, колело, поезия)общото ни мълчание изравнявастраните в уравнението роза след роза отмята градинатаи ни брои нося в джоба си шепа жививодни кончета – всяко по едно желание струва си да измоля всичко илинай-ценното но аз не желая
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 