-
Една къщаразградена, външнапобира сезоните, нодругите –отрязъка от поемите, блясъка на катарамитеза разкопчаванесърцето на совата, с очи назадкръвта на лавандулата, зад ушите колко сме смешни, имаме си къщаот съшити езици и даже грее слънцеот тавана, който е ямичкавърху пода, който е мравуняк подай ми и двете си ръце в миналия сезон, в следващияги оттегликакто вятърът се
-
Дай да извършим отново една мъничка глупостнаречена крачкинапримераз съм владетелкано на чужда земяа ти си онзи, на когото се гневяс основание, с основаниемежду настежка люспеста опашка е сцепила земятаи както всяка рана, и тази плюе лава но аз съм и вълшебницавладея най-силното изкуство:направата на мостове от хартия Петя Х.17.10.22
-
Една крава изпива около 30 литра вода на денказва фермерът с дългия враткестенът е изгърбил асфалта пред къщатас кореновата си система, колко ли влага поема човек пие един, два, най-много три литра на денкучета – паничка, двепчелата – капка, две всичко е заето с пиенето на водавсичко, което пие вода, знае да обичаспособно е да
-
Японската лимонада, със стъкленото топчеслужещо за запушалкакоето се натиска в гърлото на шишето и остава вътре нека открия будисткото значениестъкло в стъкло, още сегасфера, по която се събират мехурчета въздух, още сегаподрънкването, щом се разклати шишето, още сеганевъзможността да се извади топчето, без да се счупи бутилкатажеланието да го имаш, да си го сложош в
-
Върху въздуха е приложенфилтърът на мекота, как станазащо е въпросът, с който се търси причинатано причината ходи с такива кръгли невинни очиче е трудно да ѝ се вярвакато на последна орисницакоято замесва от смъртта вековен сън кръгло е, поддавакато в свят на Ханс Арпвърховете на царевицата в полето заобленислънцето – така или иначе пада кръглохалките
-
Където зад редиците от бодлив джелв краката на бронзовия елене оставена полуизпита бутилка шампанско нощес в гърлото са падали септемврийски бръмбарис намерение да умрат в декадентно езеропосле са пълзели нагореа услието им в охра може да се проследи по стръмните следи върху стъклото летен песнопоен пух е падалобещание без покритиесемена падали са хора, ракети, метеорити
-
Красотата влиза в тебкогато лежиш гол под слънцетонатежал от радост и тъгас длани, готови да танцуват бродира те иглас жълт до бяло копринен конецфиксира те върху пясъка и тревата остани! останиприкован в слъчевата свободас лазур в думитестани цвете и на цветето вернияприятел, бръмбар може биили шипче красотата не е хубост, не разкошкрасотата е безцелна храброст,
-
Непрестанно някой се оплаква, че нещо му е отнето:славата на поет в частност, общо – свободаталюбовта, родината, месото несправедливостта е майка, баща – автомобил Тесла всеки ден отнема, така да се каже, младосттанекротка, вързана на каишка за водосточна тръба запушена, преливаща водохранилницаот ръжда и сухи листа напротив, дадено ми е всичкопонеже не очаквам нищосъстоя се
-
С малката тъга, подхвърлена пред вратата микато дете, от което някой се е отказалне без угризения, не без болка в гърдитевървя под сводове от липа и дрян кой изобщо е твоят любимколко слоя отчуждениеколко кръстовища, докъде ръцете катерици с по-рунтави опашкизаравят в градината новите орехиводното конче краде съня на осите крили сме били и ние
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 