-
Колата навлиза в дългия тунелпод земята звукът е глътнатсветлината – бързи чертициаварийните изходи в червенопрез няколкостотин метраможе би неизползвани, с чисти сивистълби, санитарно осветенифлейти в каменната плътмотивът се повтарявсеки път повтаря пътяизгубен, гласът от навигационнотос уверена искреност съобщавапрекъсната си връзка с космоса:„неясно местоположение,търся сателита“ изгубени сме, колко смешно, в движениетокогато излезем отново на светлос такава…
-
Последният сборник с кратки текстове, пътни бележки, фрагменти поетизирана проза и стихове на Петя Хайнрих представлява (и не) продължение на поредицата Лимне. Уточнението в скоби се дължи на впечатлението, че последното томче от тази линия хем се вписва в тоналността и динамиката на предшестващите го две издания, хем с някакво вътрешно отрицание се отмества от него.…
-
В тихата вода до кеякарминовият планктоне ритмично повдигащи се гърди, спадащицяла неделя някой е дълбал дървени лодки ивърху гърдите са паднали мирни слънчеви трескии той, морска трева, ги носидали с радост, дали защото Петя Х.12.06.22
-
Преминал дъжд по лавандулатаи лавандулата не знаено тя е, тя езаявката на вечносттав случайна капчица сегатя е обема на алеятатеб, славей и артерияи се изпълва бавно сфератас уханно виолетово желенебето – стъклено въжеда го катери всеки смел езиктакава тежка лекота!и за човек, и за осаземята – майка на смърттаобърнала е гръб и се преструваче щом…
-
Толкова малко неща вече имат значениекрай рекатапо залезвсичко значеше нещо преди –дали водите ще довлекат мъртъв плъхи ще ми го хвърлят в краката като трофейкорабите, именатаниватакой минава покрай мен и какво казва делникът на другите е показно щастливпоезията изтича, кръгли камъни на двата бряга – домове и караванирозите им – безобидни рани корабите отнасят баласта…
-
Закъснял съм, казва възрастният господин в хлебарницата, останало е само едно сърце, а винаги купувам две. Усмихвам му се, невинна съм, не съм аз, аз купих само хляб и ягоди, отвръщам преди да успее да ме обвини. Невинна, ама само едно сърце. И какво да взема тогава в замяна, кажете, пита той и погледът му…
-
Видях те в окото на гарвана –когато зеницата проблясва като стъкълце, тогава ме гледа… добреако имах право на едно желание, тоби било: да държим височинатавинаги на горните клони, над нещатанад последната шишаркатам, където слънцето оставаи след видимия залеззащото светлината си търси домв свещ, лампион или малко стихотворениекато поздрав, уж без значение, стъкълце и приглади най-после…
-
Полегнали в шезлонги с лице към Матерхорнслънчеви очила над зачервените носоведумите отправени към върхазащото само отсъствието на очен контактсвидетелства за доверие и близост или със сирене, хляб и диня в жълта августовска тревавърху покривката да лази мравка със слънчеви очилана кораб в някакво морев рудникв сърцевината на плод, в жива костсоларна клетка или като два…
-
Преди бурята стихна градинатасамо едно бавно такси мина по алеята под липитеи докара гостенката на най-възрастния съсед тъкмо навреме в слънчеви дниброкерите на недвижими имоти обикалят като хиеникъщата му с провисналите, но гордидървени кепенцидали не е умрял, дали няма да продавадали още става от леглото си да отваря гостенката на най-възрастния съсед е копие на…
-
В центъра на радосттакато жълтък – топче мазнаслънчева тъга щом я изядешставаш пиле и растеш равновесие, преградни ципи, същинамайка ти е външна на светаа баща ти е с брадабаби, дядовци – река черупката – безкраен пътдай причина да троша колко счупени яйца не, не ми е нужна и една –аз строшихаз лeтяаз тъга Петя Х.19.05“XXII“
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 