-
Преди бурята стихна градинатасамо едно бавно такси мина по алеята под липитеи докара гостенката на най-възрастния съсед тъкмо навреме в слънчеви дниброкерите на недвижими имоти обикалят като хиеникъщата му с провисналите, но гордидървени кепенцидали не е умрял, дали няма да продавадали още става от леглото си да отваря гостенката на най-възрастния съсед е копие на
-
В центъра на радосттакато жълтък – топче мазнаслънчева тъга щом я изядешставаш пиле и растеш равновесие, преградни ципи, същинамайка ти е външна на светаа баща ти е с брадабаби, дядовци – река черупката – безкраен пътдай причина да троша колко счупени яйца не, не ми е нужна и една –аз строшихаз лeтяаз тъга Петя Х.19.05“XXII“
-
Прането ми връща вярата във всичкоизречено без лъжа и сметкаотпуснати тъкани, отказали да бъдат красивибезформени, с гънки и пречупени линииираними, понеже мокри как падат платната върху ръкатастудени и ласкавибели дори когато са чернискърцащи на слънце, увивни по въжетоароматни – ванилия и море, частица сяракак насекомите кацати пият последните капки от кръстовете на тъкантас доверие и
-
REINHEITSGEBOT Сипе се слънце, ритнато, счупеноситно горчиво, бухнало звуковопяна и бръмбар, кристална частицавърху жълтурчета и маргариткивърху градина на чужди усмивки понеже е истина, истини прави потта да ухае на тънка ванилиязад ушите да шушнат сините лилиилиани да слизат в слуха като жицищом някой ги чуе, да го отрича да отрича градината, месеца, силатахмела, малца, маята
-
Когато разговорът се изчерпасе загледахме напредкъм камъни и тревипо които някой вървешес увереността на тоталното познаниена магнита и въздушните теченияи ако грешеше, то беше заради насприродата е благосклонна към човешката слабостза собствено забавление тогаваоросени от новия смисъл за движениети или аз казах:бъбрицата на Ричард – ама че име за птица –има подчертано изправена походка Петя
-
От всички ритуали на приятелствоединственият, който има значениее непрестанно потвърждаващиятверността към литературата обратно на течението затова реката и азв неравни отношениятя безразлична, аз също хлад минават шлеповете и отнасятжелезата и солта, отнасят скрити под повърхносттапространства празнина пространства празнинас красиви именаи прорезната рана на движениетобез белег се затваря пак с вода Петя Х.11.05“XXII“
-
Лишено от идеи, лятото все пак има мястов личната ни история на осъзнатата глупостзнаем го още отсега пръст и хаотични сигнали, в дрехи, понякога и голиуспехите при проникването в промисъла – разклатена конструкцияда кацне пчела и ще я преобърне после купчината сухи дъски пламвапри първи светкавичен удар в топла буряпожарът дали ни радва? изобщо медът
-
Дървета в отсрещната горичка: един-два клена, няколко дъба, габър, няколко лешникови. И най-много ясени. Ясени! Fraxinus. Световното дърво, според Еда (нордическата митология), наречено Yggdrasill. Игдрасил е огромен ясен, който свързва трите свята – горе в короната боговете, средата – светът на хората, а корените са в подземния свят на смъртта. В горичката пред дома ми
-
как просто ръмикато истинати не помниш, помнино не искашаз не помня, помнино не искам то отмива пръстта отскъпоценните бучкидрънка тъничков ситото фино исе избистря каквото научихмекаквото останакаквото бе тайнакаквото бе яма колко смешно, наистина! земята – бъбрива родиназлатни зъби изплював плодната ни градина и по мътните бързеисе било заговорило как свободни от всичкокоето ни свързвалоприласкани
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 