-
Един кълвач усърдно оцелява в ясенацял ден повтаря ударите по коратазелен корем, проблясва сабяпонякога успява, по-често непо-често непо-често не тогавакое държи равновесието на нещатаживотът смъртта в засадасмъртта живота за насладаяйцето заради континуитетатишината преди за първи път гладарадостта от някаква прашинка вяразащо мечтая ако изобщо има равновесиеако няма създавам го понеиз ясена с митологична яснотас ударите
-
Ледена вода тече върху ръцете миизвиква внeзапно усещане за близостреално като времето в часовникасякаш си зад гърба ми и те познавамледена вода тече върху ръцете миизвръщам се и ти се усмихвамтъкмо да кажа: „красива неделя, нали пъстърви скачат в реката“, но тогавасе излива потокът на световната катастрофа ледена вода тече върху ръцете мивойна, война, война, война, войнаи
-
Силни думи се хвърлихапревъзходни, удобни бонбониедна ме удари, аз не удрям нищопак ще станавинаги до мен върви отсъствиетои ми подава спасителна ръкана която не мога да разчитам затова не разчитам знаци и охлювиаз пишасама Петя Х.5.03“XXII“
-
Усеих се като карфицалесна за губенеопасна до смъртно в повечето случаибляскава чертица металбез особено значение щеше ми се да предложаизненадващ крайили началото на вълнуващоантивоенно стихотворениев колективния грохот на дните днес, но просто да ти кажа лека нощ Петя Х.4.03.“XXII“
-
Кога загубих навика да държа раменете си изправенипод товара на дете липо дължината на една алея липо невниманиенарочно не, аз не съм нито тези рамене са моитепредставлявам само онова, което исками със силата на тази живянасъзнателно свободамога да изправя всичко –жълтурче в тревата, стрелканищо Петя Х.03.03.“XXII“
-
В стаите блъсва аромат на ягодитова е заради топлата светлинакоято обичакакто обичабез да се съобразява, сърцевидно, аграрно, сегасветлината би трябвало да чака в ъгъла по-добри временаили да е политическа по волята на деняда постъпва морално вместо естетически(тази дилема е затрила не един смелчагаще затрие и светлинатаедва ли не)дай ѝ пространство и я остави да строида
-
Това е нашата мечта, че нещо толкова чудесно ще се случи, че трябва да се случиУ. Х. Хауге Дълбока оран браздите – кервани камилинякои с още свежа трева върху гърбицитеполюшвана от вятър или поглед коя емечтата, която носим в коремите сисити от зима, гладни за слънце? че нещо толкова чудесно ще се случи ли? че неизбежно ще се случи? че семе и
-
Приближаването е грешкавинаги е било, от първа глътка въздухблизост до храна, човек, потребност от защита погледнеш насрещния в очите и вече си предаден ела мой счупен език, моя мравчице поезиядопълзи, неприютена и мрачнанека да полегна на твърдия ти гръбсамо колкото да събера силада подредя кубчетата на малкото съмнение върху голямата вярабезнадеждното в сърцето на надежднотонека
-
Масовото измиране на динозавритеи другитепреди 66 милиона годинисе е случило през пролетта значилюбовни викове, яйцаопашки стройни в младото зеленоцветя с гигантски плодници и сигурно роса и сигурно усещане за сигурностзащото небето е така красивокогато в него светят огнени кълба и после всичко се е свилогигантски писък – в графит и диамантпод кора от лава и
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 