-
Няма откъс, защото публикацията е защитена.
-
Гледах пак „Роки“. Адски вълнуващо! Първо, заради носталгията по онези издрани ленти от първите видеокасети, кой не е гледал Роки на някаква тракаща касетка, презаписвана сто пъти. И после, осъзнах, че никога не бях виждала Роки без всичките онези естествени за нескопосаните ни презаписи завлачвания на кадъра, цапане, протъркване, които днес с шикозен жест поставяме
-
Понеже адски се гнуся от опетнени книги, винаги отбелязвам естеството на петното, което съм оставила върху страниците. Не знам кога е започнало това физическо отвращение от мръсни страници, но помня ясно как като дете баба ми ми даде „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров, книга, която тогава ме зашемети, направо полетях от радост, беше среща
-
Вчера най-после се престраших да гледам филма „Who’s Afraid of Virginia Woolf?“ (1966) с чудовищно омразната ми Елизабет Тейлър. Имам толкова силна непоносимост към тази жена, която може и да е добра актриса, щом успява такава силна емоция да предизивиква постоянно през всички етапи от живота ми и във всички филмови етапи от нейния, като
-
През нощта в полусън бях настигната от странен спомен. Как ми бяха капнали в очите течност за разширяване на зениците, не знам дали още се практикува. Първите ми очила, в четвърти клас. Разшираването на зениците беше сутринта, следобед бях на училище. С разширени зеници се вижда като през найлоново пликче, човек е доста безпомощен за
-
Какво ми казаха литературните съмишленици, които прочетоха „Лимне 2“ предварително. Няколко, наред с поздравленията и любезното харесване, споделиха, че я четат бавно, макар да е джобна. Друг ми писа вчера: „Лимне 2 е умна, действително очарователна, сразяваща с редундантността си, но така точно сразяваща… Просто пленителна.“ Друг: „Еxquisite. И твоят глас е единствен по рода
-
Неподреденост със слънце, францбрьотхен и Бергенчани на Тумас Еспедал
-
Веригата за колело ми е любимият накит. Имам сериозни съмния в надеждността ѝ, но за кратки заключвания в негангстерски час далеч от дома е иделано решение, още повече че мога да я пренасям на врата си. Четете НО ПОЕЗИЯ 8 МОРЕ 🐟🙂