-
Работникът със светлоотразителната жилетка се е навел и нещо пише, а устройството нестабилно се поклаща. Представям си как храстът ще го погълне, а после и работникът ще скочи вътре между клонките и ще се вкамени на земята във формата на светлоотразително джудже с едър ръст.
-
Там у дома съм между ден и сън, където спят децата след игри горещи, където вечер старите се срещат, пещта гори в салона осветен. Там у дома съм между ден и сън, където ехват вечерни камбани, с момичета на кладенци подпрени, смутени от отекващия звън. Една липа ми е най-мила вън; летата, в нея…
-
Свети Антоний. Свинчето със звънчетата на ушите е точно свинче на Свети Антоний. Докато живеел като отшелник в пустинята, едно прасе го придружавало. Затова после се появили прасетета на Св. Антоний и те носели звънчета на ушите. Веднага си помислих за свещените индийски крави. //Лукас Кранах Стари, ок. 1520
-
Юнона около 1705 // Балтазар Пермозер
-
Снощи стана нещо дума за класическа музика и за една добра радиопрограма за култура и как в тъмното по пътищата в колата подчертава пейзажа и е част от него. И после изведнъж млъкнах, защото не исках да звуча надменно. И домакинът, който е селянин от истинските – със село, ферма и изплескан гащеризон – подхвана…
-
Едва когато видях жълтите листа на гинко по паважа, разбрах, че съм заобиколена от такива дървета. И после придадох значение както на факта, че са точно гинко – дърво екзотично, мистично и символно натоварено, – така и на играта с перпективите, момента и заобикалящата среда. Има ли друга история, свързана с това, че обезлистеното гинко…
-
Очарова ме, развълнува ме. Някаква незначима фигурка, илюстрираща класицизма в скулптурата. Нещо за задачата на изкуството да възпитава и тук това звучи толкова тихо, че чак се изплъзва. И откога пък ме вълнува класицизма, чудя се докато подреждам впечатлвнията си от деня. Но и друго се намесва тук – някаква огромна привлекателна сила на бяло…
-
„Die Werckmeisterschen Harmonien“ на Бела Тар. Изпитвам огромна съпротива срещу този филм.
-
Гледах Tilt. Много ме развълнува. Краят е малко слаб. Вълнува ме обикновеността при заснемането, искреността на чувството и липсата на ефекти. … Последната 1/3 от филма сякаш е избързана – разстрел, затвор и надежда. Между другото, точно краят прави от филма образец на новата след постмодерност – точно тази смелост (или несмелост) да не свършва…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 