-
Очарова ме, развълнува ме. Някаква незначима фигурка, илюстрираща класицизма в скулптурата. Нещо за задачата на изкуството да възпитава и тук това звучи толкова тихо, че чак се изплъзва. И откога пък ме вълнува класицизма, чудя се докато подреждам впечатлвнията си от деня. Но и друго се намесва тук – някаква огромна привлекателна сила на бяло
-
„Die Werckmeisterschen Harmonien“ на Бела Тар. Изпитвам огромна съпротива срещу този филм.
-
Гледах Tilt. Много ме развълнува. Краят е малко слаб. Вълнува ме обикновеността при заснемането, искреността на чувството и липсата на ефекти. … Последната 1/3 от филма сякаш е избързана – разстрел, затвор и надежда. Между другото, точно краят прави от филма образец на новата след постмодерност – точно тази смелост (или несмелост) да не свършва
-
Certified Copy (film, Abbas Kiarostami), 6 от 10. Много вдъхновяваща е идеята за копието и оригинала. А върховното във филма е идеята за фалшифициране на любовта. И както идеята е върховна, така изведнъж всичко се срутва в една жаловидна и доста близо до образцовия кич битово семейна мешаница от обвинения, кипвания, мъжка гордост, женска ревливост
-
Сепия Отново и отново онзи сън, в който успявам да доя мастило от средно големи сепии. Под вода е много лесно, може да се сравни с това да правиш любов с русалка, която дръзко напуска рояка. Трябва да доплуваш зад сепията, да се престориш на безобиден, да проявиш търпение и когато усетиш, че е наближил
-
Разсъждавах тази сутрин под душа за огледалата. Че никое огледало не се повтаря с друго по начина, по който ни връща образа. Дори две еднакви огледала, поставени в различни пространства и под различен ъгъл. Светлина, дълбочина на пространството, формат, рамка. И после поставете един човек срещу едно огледало и се опитайте да кажете нещо само
-
Винаги съм била фен на Раул Шрот. А вчера и видях как грандиозно умее да продаде до шушка грандиозния си епос за произхода на всичко от Големия взрив до зараждането на живота, книга от над 600 стр., голям формат, за над 60 евро бройката на публика от разнородни интереси и вероято и с не чак
-
Tabu, филм на Miguel Gomes, 7 от 10. При този филм има едно образцово разминаване между изразни средства и сюжет. Стилистиката на филма и начина на заснемане, разказването…. са високо изкуство, а разказаната история е банална и точно тази баналност наричат често (също и тук) поетична. Именно това е тази поетичност, която не е присъща
-
Crustacés et Coquillages, филм, 8 от 10 сладка работа