-
Laurent de La Hyre, Алегория на музиката, 1649. Музикалният инструмент е теорба (басова разноводност на лютнята).
-
Няма невинност в езика вземи този пожар и си го сложи в джоба подаваме си един на друг обгорени фрази плячка издигаме едно ние и ние ни издига луна, искаш ли бързи кораби минаваме през текстовете като завоеватели мрачни от мълчание – леки от мълчание тържествуваме със сведени очи върху разбитите кодове какво дрънчи в…
-
Различно от прясно навалелия. Новият сняг е привидно невинен. Заобля, скрива и мълчи. Но този дрипав вчерашен сняг е така драматичен. С извивките си, които подчертават формата на камъните, мотивите на плочките повтарящ. Сняг със знание за формата. Вчера радостно паднал, днес прозрял. Не бял, а кристален. Ненарастващ – спадащ. Прецизен. Език, отсявал дълго.
-
Тази сутрин, докато се събуждах по рано в самото сърце на нощта, с висящи удобно крайници, си мислех как трябва някъде да прочета научно обяснение защо хората се научават да не падат от леглото. Дали е атавистична черта – нещо наследено от леопардите, заспали върху клон. После пред полузаспалите ми очи се разстла дълъг път,…
-
Бях толкова развълнувана от големината му и някак от идейната ни близост, че не се осмелих да кажа името си. Той надписа книгата. Аз казах: Толкова ви благодаря за четенето! А той сложи ръка на сърцето си и отвърна, без никаква преструва, с космическа искреност и усмивка: Аз благодаря! Беше като магия. Чете избрани пасажи…
-
Жан Кокто бил казал: „Доброто възпитание се изразява в това да скриеш колко много цениш сам себе си и колко малко – другите.“ Jean Maurice Eugène Clément Cocteau
-
Ще смеся неща, които уж нямат нищо общо едно с друго. Модата този сезон е толкова по вкуса ми, че мога да вляза в магазин за дрехи и, без да меря, да го напазарувам – всичко е като за мен. Тези огромни ръкави, връзки, пищни фльонги, всякаквото черно, огромни обеци, шапките така или иначе сякаш…
-
Чудесен е бил светът ми преди година. Наскоро излезе и стихосбирката с тези и други стихотворения от Рон Паджет. Снощи гледах филма на Вим Вендерс за социалния фотограф Sebastião Salgado, „Солта на живота“. Всичките филми на Вим Вендерс ме вълнуват, особено документалистиката. Понеже разказва лирично и със сърце.