-
Столът на Фройд, в който той обичал да чете в крайно неудобно положение — премятал крака през страничните облегалки, отпускал се назад и вдигал книгата високо над главата си. Всъщност, не виждам нищо странно в това. Мнозина четем в неудобна стойка, нали? В кабинета на Фройд След посещение на кабинета на Фройд, Й. си
-
Ето така, просто скачаме в първия трамвай, който мине, и пътуваме нанякъде. В пълно неведение. Оставяме се на случайността. Сменяме трамваите. После S-Bahn, U-Bahn. Докато ни омръзне играта. Това става само в градове, в които човек е нов – непознат на града (затова градът е снизходотелен към отсъстващото чувство за ориентиране и приятелски настроен) или
-
Виена ми прилича на една по-добра версия на София, каквато тя някога е била. Казвам била, а не беше, защото искам да включа в изказването си и възможното изкривяване на действителността, което спомените носят. Не помня друг голям град, в който да съм се чувствала така у дома източноевропейски, и така у дома южноевропейски. Тук
-
В романа „Старите майстори“ от Томас Бернхард се срещаме с възрастен господин, който прекарва всеки втори ден от десетки години в дълго съзерцание на картината „Белоград мъж“ от Тинторето, която се намира в Mузея на историята на изкуството във Виена. И днес аз заех мястото на стария човек на пейката в музея и по едно
-
Днес научих, че отрязаната горна част на круша е символ на христовата вяра (по картина на Дюрер). Не разполовена, а срязвана горе, близо до дръжката. Страхотия! – Изведнъж крушата спира да бъде храна или плод, а става знак с величествена сдържаност. // А тази круша я снимах преди да науча това 🙂 явно ми е крушово.
-
Открих Nicolò dell’Abbate, особено това (прикачен). Потвърдено възхищение от Кранах и любимия ми за всички времена Дюрер. Открих интереса си към Пармиджанино. И най-после разбрах защо е тази моя непоносимост към Брюгел. Разбира се и Тинторето, заради Бернхард, но това е друга история, ще разкажа по-късно. Вълнува ме и мисълта, че може би това дори
-
Първо да си представим град с хората из улиците му. После, с щракване на пръстите, всеки човек от града да се сдобие с контрабас или виолончело, големи или малки инструменти, според ръста и уменията. Това е една мечта за всемирен бас. Тенорите се събуждат поне баритони. Коприната се събужда брокат. Лимонът се събужда мед. „I“
-
Това знаете ли го – Платон пише, че веднъж Талес, както се разхождал, унесен в мислите си, паднал в кладенец. Покрай кладенеца минала тракийска девойка и му казала: „Все гледаш нагоре и виждаш далечните звезди по небосклона, а онова, пред кракатата си – пропускаш“. Оттук тръгват сноп поанти, ето няколко от тях: 1. Философията е
-
Във филмите всичко изглежда вечно и трайно до момента, в който героят извади мобилен телефон или седне пред компютър. Тогава изведнъж цялата магия отива на кино и се настанява мисълта за точна година, марка на устройството и развитие на технологиите. Този номер става най-вече с мобилни телефони. С коли – не толкова. С мода –
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 