Какъв сън ме сънува! Ако бях средновековен човек, да съм станала, тръгнала и отишла в манастир… Вижте хора – аз сънувах свети Петър. Той ми даде ключа да пренощувам в църквата му. На сутринта трябваше да водя странна литургия, на която върху бяла покривка паднаха отрязаните къдри на свети Петър. Във всеки ъгъл на църквата…

Read more

В Нюрнберг на площада има една златна халка. Когато си пожелаеш нещо и я завъртиш, желанието ти ще се сбъдне… казват. Това е моята ръка. Върху пръстена ми има горгона. Проблемът при такива бързи решения е,че като стигнеш до момента да вършиш халката, духът ти става алчен и си пожелава и това, и другото в…

Read more

Първо, много ми хареса тази статуя на висш духовник. После, когато застанах за снимка до нея, открих върху пиедестала ключ с плочка, на която имаше номер. И край!!! 🙂 не можах да се отърва от няколко десетки истории покрай това. Все пак, този епископ, не е ли вълнуващ в своята иронична острота. И кой забравя ключ върху пиедестал,…

Read more

Отдавана се забавлявам да снимам селско изкуство из австрийски странноприемници, заслони, скиорски колиби, селски домове. Какво ли точно ме впечатлява? Със сигурност не самите картини с ловните мотиви, мръсните цветове в кафяво-зеленикавата гама, мечтателността на селските момичета, излегнати върху скала и вперили поглед в долината… По-скоро ме впечатлява огромният труд на толкова много слаби художници…

Read more

Бира при августинските монаси в Залцбург. Без преувеличение, това е най-масовата бирария на този свят. Дали защото е Разпети петък, бяха надошли местни с баварските си носии, мъжете с къси кожени панталони и дълги чорапи. Заради постите нямаше ястия с месо, само риба. Хладно е, въздухът с алпийска бодлива кристалност. Диша се волно, чисто, планинско.…

Read more

От другата страна на улицата, срещу Дома на сецесиона, откъдето е правена тази снимка, си откъснах стрък млада лавандула, мокра от дъжда. Отсреща кацна гарван, точно върху пътния знак за посока Линц. Няколко преки по-надолу открих старомоднa книжарница с надпис… Как точно беше? – „Нашите книги не стоят по витрините“, или нещо подобно. Книжарите, мъж…

Read more

Koloman Moser е героят на деня ми. Не Климт, не Егон Шиле. Плюс книга за будизъм и психоанализа от книжарницата в дома на Фройд; нея пък я купих единствено защото беше на безкрайно висок рафт и ми се наложи да помоля един висок човек да ми я подаде, за да я разгледам 🙂 После някак ми стана…

Read more

Столът на Фройд, в който той обичал да чете в крайно неудобно положение — премятал крака през страничните облегалки, отпускал се назад и вдигал книгата високо над главата си. Всъщност, не виждам нищо странно в това. Мнозина четем в неудобна стойка, нали?   В кабинета на Фройд След посещение на кабинета на Фройд, Й. си…

Read more

Ето така, просто скачаме в първия трамвай, който мине, и пътуваме нанякъде. В пълно неведение. Оставяме се на случайността. Сменяме трамваите. После S-Bahn, U-Bahn. Докато ни омръзне играта. Това става само в градове, в които човек е нов – непознат на града (затова градът е снизходотелен към отсъстващото чувство за ориентиране и приятелски настроен) или…

Read more