-
Виена ми прилича на една по-добра версия на София, каквато тя някога е била. Казвам била, а не беше, защото искам да включа в изказването си и възможното изкривяване на действителността, което спомените носят. Не помня друг голям град, в който да съм се чувствала така у дома източноевропейски, и така у дома южноевропейски. Тук…
-
В романа „Старите майстори“ от Томас Бернхард се срещаме с възрастен господин, който прекарва всеки втори ден от десетки години в дълго съзерцание на картината „Белоград мъж“ от Тинторето, която се намира в Mузея на историята на изкуството във Виена. И днес аз заех мястото на стария човек на пейката в музея и по едно…
-
Днес научих, че отрязаната горна част на круша е символ на христовата вяра (по картина на Дюрер). Не разполовена, а срязвана горе, близо до дръжката. Страхотия! – Изведнъж крушата спира да бъде храна или плод, а става знак с величествена сдържаност. // А тази круша я снимах преди да науча това 🙂 явно ми е крушово.
-
Открих Nicolò dell’Abbate, особено това (прикачен). Потвърдено възхищение от Кранах и любимия ми за всички времена Дюрер. Открих интереса си към Пармиджанино. И най-после разбрах защо е тази моя непоносимост към Брюгел. Разбира се и Тинторето, заради Бернхард, но това е друга история, ще разкажа по-късно. Вълнува ме и мисълта, че може би това дори…
-
Първо да си представим град с хората из улиците му. После, с щракване на пръстите, всеки човек от града да се сдобие с контрабас или виолончело, големи или малки инструменти, според ръста и уменията. Това е една мечта за всемирен бас. Тенорите се събуждат поне баритони. Коприната се събужда брокат. Лимонът се събужда мед. „I“…
-
Това знаете ли го – Платон пише, че веднъж Талес, както се разхождал, унесен в мислите си, паднал в кладенец. Покрай кладенеца минала тракийска девойка и му казала: „Все гледаш нагоре и виждаш далечните звезди по небосклона, а онова, пред кракатата си – пропускаш“. Оттук тръгват сноп поанти, ето няколко от тях: 1. Философията е…
-
Във филмите всичко изглежда вечно и трайно до момента, в който героят извади мобилен телефон или седне пред компютър. Тогава изведнъж цялата магия отива на кино и се настанява мисълта за точна година, марка на устройството и развитие на технологиите. Този номер става най-вече с мобилни телефони. С коли – не толкова. С мода –…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 