край–––––

В НОП8 се намират следните две парчета визуална поезия от Найден Коев. Най-добре работи разкриването на смисъла, ако си ги представим като срязана на две парчета дълга лента. Тя започва с бялото начало (Бяло море) и завършва с черния край (Черно море). Тук играта е един път с имената като символи на живота и неговите етапи от началото до края… един вид маркиртовки като онези цветни лентички, с които отбелязваме важни страници в книга; друг път тя е чрез метафората на живота като море, като система от огромни свързаности, протичащи една в друга.
(ПХ)

---

Здравейте, Петя,

                  Благодаря за „ЛИМА“! Фабульозният господин Бальозов (особено горд и щастлив от това определение – никой не го е наричал така) ми я предаде и аз буквално потънах в нея. Светла, лека, със свежи образи в наратива и, разбира се, безупречно стабилна никъде не срещана от мен обща конструкция! Прилича ми на пеперуда: две мощни крила-„лими“ вдигат в полет елегантно, но излълнено с неистово въображение поетично тяло. Браво!!! Но за мен като читател книгата има и специфично лично значение. Случи ми се премеждие (това е най-меката дума) и попаднах в състояние, в което пространство и време не съществуват. Рип ван Уинкъл! Лошото е, че от това не може да се извлече никакъв полезен опит – ни житейски, ни духовен, ни естетически. Доброто е, че е траело относително кратко (около година), след което се върнах в този свят и паметта ми бавно и постепенно се възстановяваше. И точно тук е много важната терапевтична роля на „ЛИМА“: помогна да се върнат яркостта и ред подробности в детските ми и младежки спомени. Още веднъж безкрайни благодарности!

                  А сега за НОП8. Малко преди премеждието имах намерение да се обадя. Да установя с тъга, че пазарният НОП е отишъл не в безкрайността, а безвъзвратно в небитието. Да се пошегувам, че реалният пазар е научил за броя и го е убил. Да съжалявам не че губя възможност за публикуване (установих не без задоволство, че след Нона Нонова съм най-печатаният автор в НОП), а че няма да чета качествена поезия в единственото специализирано за това издание. Но ето че НОП е възкръснал (явно имаме нещо общо в съдбата). Темата „море“ е удар в десятката. Само живущите от Балчик до Царево поети да пратят по нещо, ще има материал за повече от трудна селекция. В приложението участвам с две стихотворения. Едното е нормално до традиционност. В другото пак съм се изкушил с любимите ми визуализации. За улеснение съм го разположил дизайнерски на две страници. Трудно е да се каже каква поезия е, но несъмнено е литература.

                  Най-сърдечни поздрави: Найден Коев  

29.08.2018 14:26

---

М О Р Е

Необятна вечност.

Над нея друга.

По средата илюзорно допиране.

И създания,  

         търсещи себе си,

                  намиращи нещо

в движение и докосване,

                  видимо (не)доволни от постигнатото.

Найден Коев

Към интермецото „Омагьосващата красота на езика“

Под този псевдоним пишеше за списание НО ПОЕЗИЯ (2013–2019) маестро Румен Бальозов. Ако някой притежава и други негови литературни текстове и би искал да ги предостави, моля да се свърже с мен: petja.heinrich@googlemail.com